От небе до небе

От древни времена човекът е насочвал погледа си към небето, за да предвиди какъв ще бъде денят му. Той е вдигал очи нагоре, сякаш търсейки милост от облаците с гръмотевици и светкавици или радвайки се на слънчевите лъчи и летенето на птиците. Дори когато е работил упорито в полето под заплашителните знаци на буря или градушка, той е имал по-голяма вяра в собствените си способности, отколкото във висшата сила. Не че го беше грижа само за живота – повече съжалявал за изгубеното зърно... И пак заглеждал нагоре, надявайки се небето да стане ясно. Надявал се спасителната дъга да се появи; щом тя спусне своята красота над земята и пие вода - денят отново ще блесне. Влюбени млади хора бягат под нея, търсейки щастие. Според една легенда обаче момче, което премине под дъгата, става момиче; а момичето – момче... Никога не съм чул такова чудо да се случва под тази небесна арка. Но едно остава сигурно: когато тя се яви, птиците започват отново да пеят. Всеки поток шепти и акомпанира на тяхната песен. Не можем обаче да знаем колко от тези птици са оцелели - кой би ги броял сред влажността? Небето пак привлича своите пернати приятели и техният полет продължава наред с труда върху земята. Даже ако човек има главата си навела между потиснатите кълнове или пред убития хляб – даже тогава мечтата му винаги е била стремеж към това небе; той сравнявал себе си с птиците! Това желание не възниква вчера; то идва още от началото на света вероятно. Както човечеството е изобретило свои богове и идоли, така в душата му са били създадени криле за тяхното издигане до висините – после те са били оформяни от камък и мрамор. С такива крила достигнали до нас боговете като Ерос (богът на любовта), Хермес (богът на търговията) и Виктория (богинята на победата). От митологията произлизат историите за Икар и Дедал – човешката раса е търсила начин да стигне до високото небе и го намерила.

Ние българите сме толкова свързани със своя прародственик Майстор Манол, че все още усещаме неговото присъствие; виждаме как той ковачество извива криле от сребро докато лети над султанската джамия… Когато погледнем Балкана редом с орлите , ние можем дори да чуем звука как трионът му скрипти по крилете…

Какво величаво възвеличаване на българския дух!
Какво безсмъртие!
Любен Овчаров