Войните на Саддам

На девети април 2003 г. пред множество телевизионни камери американски танк събори статуята на Саддам Хюсеин в централния площад между хотелите „Палестина" и „Шератон". Стотици иракчани се нахвърлиха върху паметника, налагайки го с чехли по лицето. Само няколко месеца по-рано екипът на Би Ти Ви бе забранен да снима от определено място, тъй като президентът не можеше да бъде представян само откъм задната страна – той трябваше да има лице, което блести навсякъде: по кръстовищата, кориците на учебниците и стените на сградите... Лице, заради което хората бяха готови да дадат всичко.

Чехлите по лицето на статуята сложиха край на едно управление, което не може да бъде оценявано единствено в черно и бяло. Ирак премина през значителен икономически напредък през 70-те години под влиянието на партията Баас и Саддам Хюсеин; страната стана една от най-проспериращите арабски държави. В същото време обаче трагедията следваща войните свързва съдбата й с него. Роден в бедно семейство и останал без родители още като дете, той е обожаван от част от народа си като наследник на Али (зетя на пророка Мохамед), но ненавиждан от други като жесток диктатор – фигура оспорвана в историята.

От 1980 година насам Ирак постоянно воюва - първо срещу армията на аятолах Хомейни до последвалия удар от Америка. По времето когато Саддам управляваше страната, официалното му възкачване начело беше през 1979 г., след години преговори за въоръжението й и национализацията в нефтения сектор.

Фигурацията "Саддам" трудно се вписва в категорични оценки; направеното от партия Баас за изграждане модерна държава не може просто да се игнорира както не може да се пренебрегне фактът колко много години народът подкрепяше режима му със сто процента одобрение.

По време на пътуванията ми из Ирак наблюдавах как местните жители обещаваха всеотдайност към лидера си; извън граница обаче историите за него звучаха ужасно. Поради страха им никой отвън не успяваше напълно да усети реалността около живота им или дали изобщо са загрижени кой ги управлява.

През четвърт век Саддам присъства навсякъде - билбордове, портрети във всякакви заведения и дори часовници носещи неговия образ. Проявленията към президента бяха повече показател за авторитаризма отколкото искрена любов у народа му – Ирак остава пример как единичното управление има устойчивост сред арабските общества дори при условия различаващи се радикално от западните демокрации.
Демократизация почти липсва тук; повечето арабски държави са ръководени чрез “просветлени диктатури”, докато малцина успешни примери съществуват извън този модел.

Докато служеше против фундаментализма строейки светска модерна държава получаваше помощ именно защото беше удобен партньор за Запада - веднъж станал неудобен обаче вече бе считан за враг." Валентин Костов