Коан. Стихове

Тази книга е вдъхновена от темата за Смъртта и, въпреки тъгата, която носи, съдържа много живот от нашето вечно Настояще – живо минало, болезнено непоживяно настояще и невъзможно бъдеще, както и всяка проява на Любовта.

Написана като израз на мъката 40 дни след окончателната загуба, тя се стреми да предаде надежда – дали такава съществува или не остава неясно. Подобно на философските истини, които често ни убягват, след дългото лутане остава огромна Врата на Времето. Тя служи като тест за преживените чувства и истини.

Книгата предлага емоционално дистанцирано отношение към всичко извън интимния разговор между двама души; особено искрен след напускането на единия в отвъдното. Мълчанието-Любов, разговорът-Любов, надеждата-Любов и безнадеждността-Любов… всеки един аспект поотделно или всички те заедно определят опита да се формулира неизразимото при среща между две души във величественото пространство. Нищо тук не е случайност - мнозина биха казали това. Заглавието например подсказва много повече от самия си вид.

Ако личните ни истории имат значение, то то произлиза от различните интерпретации – всяка една важна именно защото е индивидуална. И именно това представлява тихият творчески диалог между автора и читателя.