Клуб Умбрийска вечеря

Водена от страстта си към вкусната храна и истинските ценности в живота, Марлена де Бласи този път ни пренася в Умбрия, за да сподели четири истории – тези на Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. В книгата не само се разказват техните преживявания, но също така са включени менюта и рецепти, които отразяват кулинарните традиции на региона.

Четирите жени от селото са свързани помежду си чрез културата, кръвните връзки, традициите и любовта. Те ежедневно се срещат в стара каменна къща сред хълмовете над Орвието – тяхното „Умбрийско кулинарно клубче“. Тук те готвят и ядат заедно всяка седмица, наслаждавайки се на чаша вино и приятни разговори. През трудностите и радостите през живота им има една мъдрост: „Готви с усет, яж с удоволствие и общувай с хората около теб“.

„След като започнах да живея в Орвието и станах близка със собственичката на клуба, мина известно време преди тя да ме приеме сред себе си. Аз бях единствената чужденка там“, споделя авторката. „Но скоро станах част от тях – можех да готвя заедно с тях , а също така слушах внимателно.“ Един ден Миранда изразява чувството си по следния начин: "Не знам какво повече бих могла да науча за смисъла на живота извън осемте километра между родното ми място и тук; сигурна съм обаче че навсякъде щях да открия вас."

Марлена де Бласи описва храната по такъв начин, че читателят мечтае да бъде част от тази атмосфера - между свежо изпечения хляб, аромати на подправки και златист зехтин. Чрез детайлни описания на умбрийската кухня авторката разказва истории за вярност или предателство; за любовта - както сладостна така и болезнена; а също така теми като самота versus принадлежност.

Клубът "Умбрийска вечеря" е утешителен балсам за женската душа. Макар времето действително да е 21-ви век историите носят носталгия по минали времена когато храната беше приготвяна различно - пастата вареше във вино или мляко вместо вода; доматите се сервираха просто печени под слънчевите лъчи без добавки.

Мъдросттa която идва от историите на четиримата героини носи простота — ако някой страда дайте му нещо вкусно; присъствието до друг човек не означава автоматично липса на самота; всеки може лесно да измисли своето минало докато дойде моментът когато трябва истински прощаваш . Женските прозрения тук са стабилни като древноримски богини а уроците им остават вечни подобно класическите умбрийски кухни — основавящи се главно върху хлеба , зехтина , винoто and подправките.