Деветият кръг на Рая

Никога не съм наблюдавал Румен Леонидов да рисува. Не предполагах, че той не твори картини, а изобразява художници. Той предава техните светли лица и съдби, самобичуванията им и нежните им признания. Работи скици и икони едновременно, но вместо четка използва перо; вместо цветове – думи.

Как му идва вдъхновението за този словесен порив? Как успява да улови непредвидимите и сложни характери на своите персонажи в блестяща форма? Те са странни, но същевременно благословени! Имат добрина без граница.

Завиждам на Румен за моментите, прекарани в тяхната компания - за звука от чаши при тостовете, сладките разговори и медовината, която е напоила душите им. За музите-явления около него.

Идеята му да обедини образите на приятелите „рембрандовци“ в книга-картина го прави поетично жив. А още по-жив е фактът, че поставя последователите на Майстора от Шишковци до великия испанец Хуан Миро – не с цел сравнение, а защото споделят общия възторг към божественото изкуство.

Честито ти, Румене! Благодаря ти за появата като вдъхновяващ разказвач със свои есета в желаната „Галерия от думи“ - най-новият акорд на нашето Издателско ателие.

Анго Боянов