Малкият приятел

Романът „Малкият приятел” на Дона Тарт ни потапя в магично пътуване из дълбокия американски Юг, където детството се сблъсква с жестокостите на възрастния свят по един страховит начин.

Всяка нова публикация от страна на Дона Тарт, призната личност в американската литература, е значимо събитие, тъй като тя публикува нови книги приблизително веднъж на десетилетие. Вторият й роман „Малкият приятел” пренася читателя в извечността на южните щати, където зад спокойната и идилична атмосфера дебнат мрачни тайни. Семейството Клийв гордо носи своята наследствена история, но има нещо в миналото им, за което никога не се споменава. На един трагичен празник деветгодишният Робин Клийв е намерен обесен на дърво в градината си. Единайсет години по-късно смъртта му остава мистерия – въпреки че през този ден домът бил пълен с гости, нито една следа от убиеца не била открита.

В малкия град край Мисисипи сестрата на загиналия Робин - Хариет живее сама сред роднини, които са силно засегнати от трагедията и си е изградила собствен свят чрез книгите. Заедно със своя приятел Хийли те решават да разкрият убийцата на брат й и да му донесат справедливост. Но това начинание започва като детска игра и води Хариет по тъмен маршрут сред сенките и призраците на южната част на Америка.
През 2002 година самата авторка описва творбата си като „тревожен и плашещ роман за конфликта между детската психика и света на възрастните“, осъзнавайки колко страшно може да бъде това сблъскване... След успеха на „Тайната история”, тя желае да напише книга с различна структура. Докато предходният роман беше представен изцяло през погледа на Ричард – подобно към филмова камера - целта й тук е произведението да звучи много по-симфонично както например „Война и мир”. Според общоприетото мнение такъв стил е най-трудоемък.

„Малкият приятел” представлява роман с драматичен реализъм; събитията са представени така сякаш ги виждаме насън. Въпреки наличието na призраци and сенки във вселената която Хариет разглежда , няма нищо магическо там; същото важи за гневния лиричен рационализъм който прозира през гласа na самata Tарт . Нейното произведение точно улавя действителността такава каквато e — мрачна , грозна , опасна i трудноразбираема — пропусната чрез ярките цветове i неизпълними желания na детството . Разказът увлекателно запращa като приказка , но отказva da se утешим s мисълta че всичко все пак e “na užkim”.