Химни за мистерията на неизразимото

Много хора вероятно няма да чуят божествено-човешката симфония на духовната хармония, която се разкрива в творчеството на Иван Симеонов "от другата страна на реалността". Настоящето на човешкото съзнание заглушава неясния спомен за отвъд-сетивните сфери. Въпреки това, поетите притежават дарба или проклятие - трудно е да се определи - да помнят, че идват от далеч и ще тръгнат към нови далечини. Те не забравят, че са родени от духа и са материализирани в дъха на Земята. С искрена вяра в душата си и отдаденост, Иван Симеонов изгражда "път през молитвите и мечтите ни към безкрайното истинско битие". От неговото сърце извира чиста надежда във животворящия духовен принцип: божественият Всемир живее във всеки един от нас, а ключът към него е стремежът за саморазбиране. Няма единствен ключ за написаното от него – той вплита сънища с цветовете на Вечността. Медитативното потапяне в тайнствата на Сътворението е привилегия за малцина; освен това не е случайно предоставено: който върви сам – стига по-далече. /Вихрен Чернокожев/