Изгубено време

Бях безсилен да си припомня собственото минало. Поради невъзможността да го възстановя, бях принуден да разчитам на историите на другите, за да разбера кой съм. Възприятието ми за себе си се изграждаше единствено от техните думи. Каквото и да ми казваха, трябваше да им вярвам. Без излишно забавяне, беше необходимо незабавно да използвам всяка информация, за да обогатя празния списък в ума си. Например, ако ми споделеха, че когато съм бил на двадесет и седем години съм извършил нещо ужасно спрямо шестгодишно дете, щеше отново да е нужно да преосмисля себе си в тази болезнена светлина. Лицето ми в огледалото постоянно щеше da se променя. Всяко ново изречение би добавяло нова информация и нов образ пред мен.