Пепел от светлина

Моите косове подбират ябълки.
Ангелите ми избират думи.
И аз,
Като че ли не върша нищо.
Като че ли снощи
Съм оставил сърцето си в
Любовта от последния поглед.
Но къде беше това?
Помня как се отклоних от себе си.
Спомням си как в парка
Някой свиреше на празната шапка си
Амурски валс.
След това...
Размишлявам...
Но има ли смисъл да размишляваме след това?