Кройцерова соната

Лудвиг ван Бетовен посвещава своя соната на френския цигулар и композитор Родолф Кройцер, а произведението става известно под името "Кройцерова соната". Лев Толстой създава новела с това заглавие, в която двама музиканти - мъж и жена - изпълняват творбата на Бетовен и се влюбват един в друг. Впоследствие обаче, ревнивият съпруг убива жената. Чешкият композитор Леош Яначек вдъхновява се от новелата на Толстой и написва струнен квартет със същото название. Мархрит де Моор пък пише роман "Кройцерова соната", където квартетът на Яначек провокира у героите чувства на любов и ревност.

Музикалният критик Мариус ван Флотен, който е ослепял след опит за самоубийство поради нещастна любов, започва да има чувства към цигуларката Сузана Флир. По-късно той става убеден, че тя е във връзка с виолиста от техния квартет и замисля да я убие. Така темата продължава да варира без да остава непроменена.

Романът "Кройцерова соната" на Мархрит де Моор представлява изящна литературна работа, структурирана като музикално произведение. Той разглежда дълбочината на човешките емоции и влиянието на музиката върху тях, написан от истински майстор в стила си.