За вас лъжа, за мене истина

В един класически американски филм, главният герой, който е учител по история, получава упрек от съпругата си за липсата на героизъм. Той яростно отвръща: "Някои творят историята, а други я преподават". Но има и трета категория - тези, които интегрират историята в живота си без да бъдат нито герои, нито историци. Такъв е Димитър Стойков-Караиванов. Животът му е изпълнен с интересни моменти и той решава да ги запечата на хартия – не само своите преживявания, но и спомените за родителите и предците си.

Малцина са онези, които отделят толкова усилия за изследване на корените си. Предците на Димитър Стойков-Караиванов са били част от значими исторически събития. Въпреки че самият той не се е включвал в бунтове или чети, винаги е носил гордостта от наследството си. През годините е събирал информация под формата на книги и документи относно миналото на своя род. По този начин успява да вплете в произведението си личности като Иванко, д-р Рашко х. Стойчев и цар Иван Александър; включва дори пра-пра-прабаба Кераца и султан Мурад I до настоящето време в Америка.

Тази книга поставя важни въпроси - кое от написаното притежава историческа стойност и кое може да бъде сметнато за ненужно? Например дали описанието на свирене на хармоника по цирковете заслужава внимание редом с делата на Априлското въстание? Лично аз вярвам – заслужава го! Михаил Ром при правенето на известния документален филм "Обикновен фашизъм" преглежда огромно количество лента без успех да намери кадри показващи как живеят обикновените германци през 30-те години.

Историята не трябва да се ограничава само до официалните факти; тя следва да запазва ежедневните случки наред с великото дело. От тази перспектива книгата би могла някой ден да предостави уникална информация както за историците, така и за любознателните читатели.
Евгени Тодоров