Опашката на щастието

Стихотворението може да се сравни с писмо - когато то достигне до адресата, всичко е различно от първоначалното. Ако си го съставял в момент на безнадеждност и мизерия, сега твоите мечти те изпълват с живот и радост; ти си жизнен, привлекателен и влюбен... Но текстът вече е написан и не можеш да го анулираш; а защо изобщо би искал? В действителност, стихотворението представлява послание към самия теб... Или пък функционира като сеизмограф – улавя трептенията на душевните нагласи на поета. След известно време тези трептения затихват, дори напълно спират... Но сеизмографът остава верен свидетел на записаното в космическата книга.