Българите отпреди две хилядолетия

Българите от преди две хилядолетия, както и техните предци, са първите носители на това име. Те са го носили с изключително достойнство и единствено те имат правото да се наричат така. Когато става въпрос за българи от миналото, за разлика от съвременните, обикновено се използват термини като "прабългари", "първобългари" или "старобългари". Въпреки това в настоящия контекст рядко ще говорим за съвременните българи, което минимизира риска от объркване; особено когато уточняваме, че не става дума именно за тях. Освен това термините "старобългари", "прабългари" и "първобългари" основно обозначават тези народи, които станаха известни в Европа през V век до момента на разделянето им между крайдунавските и крайволжките групи. След този период двете групи започват да се смесват поотделно със славянски и други племена и вече не представляват една обща народностна идентичност. Още преди това българите съдържали примеси от славяни и дори частично турски елементи между III и VII век включително; поради което вече били различни генетично спрямо древните българи отпреди две хилядолетия, които ще обсъждаме тук. Безспорно би било неправилно напълно да ги наречем “прабългари”, “първобългари” или “старобulgari” безразлично към техния произход – такова уеднаквяване би довело до смесване на историческите периоди. Освен това даването на ново название на най-чистата формация сред българите би било несправедливо.

Така че в нашето изложение ще предпочетем просто да ги наричаме “българите”, какъвто термин очевидно сами са избрали с гордост.

Този текст беше написан през 1950 година, преди да бъда запознат с определени произведения, включително книгата на Де Сосюр. Сега след като успях да я прегледам, тя бе дописана с две глави относно звездоведството и времечисленето при българите, както и основополагащите им разбирания. Главата за веществената култура пък бе обновена с нова информация.