Черепът на Йорик. 45 всекидневни стихотворения

"По границите на безкрая"

Поради различни обстоятелства, ние се намираме на ръба на галактиката, наречена изкуство. Центробежните сили са толкова силни, че понякога цели частици се отделят и потъват в нищото. Това нищо вероятно е просто друго название за бъдещето, особено в контекста на изкуството. Но това не бива да ни плаши. Всъщност - колкото по-далече сме от централната точка и колкото по-силно блестим, толкова по-велика става галактиката благодарение и на нас самите. Поетът представлява звезда - фрагмент от пробития череп на поезията."
Кирил Кадийски