Ваксините - минало, настояще, бъдеще

Най-големите достижения на общественото здравеопазване безспорно са свързани с успешното използване на ваксините в борбата с инфекциозните заболявания. Повече от 200 години след Едуард Дженер - откривателят на първата ваксина срещу вариолата - днес разполагаме с ваксини срещу повече от 20 бактериални и вирусни заболявания. Ерадикацията на вариолата (1980 г.) и обявяването на редица региони за свободни от полиомиелит - вкл. Европейския - са грандиозни крачки в борбата с две страшни инфекции. Докато в зората на създаването на ваксините тяхното получаване е било поставено повече на емпирична, отколкото на научна основа, днес развитието на имунологията, генетиката, молекулярната биология и биотехнологиите дръзва да постави за решаване борбата и с редица неинфекциозни, автоимунни и дори неопластични заболявания, чиято молекулна основа и/или патогенеза са изяснени или в процес на напреднало изясняване. Забележително е, че наред с приложението и производството на профилактично действащите ваксини все по-често във фокуса на изследователите попадат и терапевтичните ваксини, които се използват при вече развили се хронични инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Монографията е родена от неотдавна осъществения от единия от авторите курс по ваксини в магистърската програма по вирусология в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е кратко и добре структурирано ръководство за студенти медици и биолози, лекари - общопрактикуващи, терапевти и педиатри, инфекционисти, епидемиолози, микробиолози, вирусолози и имунолози, деятели на общественото здравеопазване, в чиито професионални интереси профилактиката и лечението на инфекциозните и неинфекциозните заболявания заемат главно място.