Плячка

Вихрен Чернокожев описва "Плячка" като философски роман, който разглежда абсолютното в контекста на мистерията и волята.

Божидар Кунчев споделя: "Ние самите сме плячката на собствените си демони, които не можем да изгоним от душата си. Нашите ниски инстинкти са облечени в ярките одежди на съвременността, за да скрият колко дълбоко сме потопени в евтините изкушения на настоящето и как далеч стоим от вечните истини."

Милисав Савич отбелязва, че текстът съдържа множество фолклорни и митологични мотиви, които може да се окажат трудни за разбиране от съвременния читател. Въпреки това тези елементи придават значителна дълбочина и привлекателност на романа.

Светлозар Игов добавя, че "Плячка" представлява по-скоро социален роман-притча с акцент върху природата.