Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази

Убийство по особено жесток начин

Къщата беше наклонена на една страна, сякаш след пет ракии. По стените се бе появила цепнатина, която водеше от основите до прозореца – извита и неравна. Бръшлянът се бе вкопчил в мазилката и изяждаше цели парчета, разкривайки тухлите под себе си. Стените приличаха на скелет с хоросан вместо хрущял между прешлените. Имаше и розов храст, опитващ се да прикрие старинността си - като лошо нанесен грим или червило върху скучна буза.

Но това все пак беше къща.
Тя мечтаеше за ремонт – да я вароса, да й добавят сини рамки около прозорците, пердета и нови керемиди; дори коминът ѝ трябваше поправка...
После обаче спря да мечтае и просто слушаше как постепенно рухва. Шумовете от рушене бяха разнообразни: хрупане, съскане, пукане… През есента дойде котка с голям корем. Роди малките си и ги научи на важните неща преди да ги остави сами – те успяха да оцелеят, но напуснаха къщата заради неприятната миризма.

Зимата донесе хора! Къщата изглеждаше почти щастлива... Дойдоха мъж с жена и три деца. Първото действие на мъжа беше да постави табела "Образцов дом" на входната врата. След това започна ремонта в една стая; децата донесоха дюшеци, а жената запали огън в тенджерата – ароматът стана познатият мирис на готвено човешко ястие. Ходеха навън при нужда; говореха странно езикче — приятно звучащо — докато жената рядко пееше или переще във същия съд.

Мъжът пушеше безмълвно през повечето време.
Един ден той се прибра мръсен; изми ръцете си преди отново да седне с цигарата.
След известно време настъпиха много посещения от непознати мизерници—говорещи бързо помежду си.
В кухнята имаше две тенджери и един леген.
Скоро чорапи започнаха невидимо да летят из ъглите.
Мъжът завърши още едно помещение.
Двете легла стояха плоско към пода;
Децата доведоха куче у дома,
Жената закупува жълт комбинезон
А мъжът копае упорито двора.

Вода потече от чешма вътре в къщата—водопроводният кран работеше нормално!
Женската роля взела инициативност: тя премахнала бръшляна от стените,
Докато мъжът оправил покривните плочки—
Децата тичаха непрестанно…
Но скоро след това женските фигури отсъдили вечерния час—излязли навън без намерение за връзка обратно...

Купчинките прах останаха неподвижни—мъжът самотно пушеше вечерята със загубени надежди:
Чорапите му лежаха по краищата както предишните дни,
Никой не правел нищо хранително;
Кучето внимателно ближело остатъчните хранителни трохи…

По-към края валяло; мокрота пробивала старостта—
На дворовия двор проектирало няколко нежни дамски стъпала…
Старото пространство размърдало заключението- видяло как неговият собственик влиза в компания със друга жена!

Не онази известната с жълтия комбинезон…
Постлал чист комплект новини за масажиране онези свещени моменти-
Започнали разговор по тематика близка до забравена памет;

Привлекла внимание - питала кого са семейството?
И получавайки информация направила заключение че трябвало е „да учат“ другаде -
„Без тях всичко е пустота,“ каза той—

Спомени оживели оспорвани дебати дали всичките слухове действително били верни?
Конфликт избухнал напрегнат,

„Брат ми твърди!“
„Какво? Какво знаеш?“

Настанал хаос между двамцaте ...
Опасността налягала страсти у дома …

И вместо спокойствие последвала агресия –
сред строшен дух …

Мрак задушавал недоверчивост...

Лицето намирисано измама —
Хвалбливият край несъмнено финализирал ножарско заклинание /.../