Как да гледаме философски на живота

Как да възприемаме живота от философска гледна точка

Смята се, че философията представлява способността да носим тежестите на другите. Най-вдъхновяващият философ, за когото съм чувал, е била жена. Тя постъпила в болница в Лондон с крак, който бил гангренясал. Хирургът я прегледал набързо и имал остър тон.
— Ще трябва да го ампутираме - заявил той.
— Какво? Целия ли?
— Да, много съжалявам - отвърнал хирургът.
— Няма ли друга опция?
— Това е единственият ви шанс - пояснил той.
Жената отбелязала: "Е, поне не е главата ми."

Тази форма на философия всъщност е доста проста. Основната идея гласи, че нищо няма значение – след сто години ще сме мъртви така или иначе. Но истинската мъдрост ни е нужна именно за справяне с трудностите през времето, когато все още сме живи. Не ме интересува какво ще стане след стогодишнината си; по-скоро мисля за утрешния ден. Чувствам, че ако само мога да избегна досадниците като данъчните инспектори и кредиторите около мен, бих могъл спокойно да разсъждавам като философ. Аз приемам факта, че животът може би няма смисъл; но те не споделят това мнение и постоянно напомнят за дълговете ми от миналото априлско време.

Аз им обяснявам колко малко значение има всичко това след век; но те настояват – говорели са не за бъдещето, а точно за сумата която дължа сега. И въпреки осъзнаването ми относно неизменността на смъртта след сто години , личното спокойствие идва при мен най-вече от надеждата ,че тогава самите те вече няма да бъдат тук .