Не затваряй

Обаждането по телефона след полунощ обикновено предвещава нещо лошо. В този случай обаче на другия край е Той, който я е оставил без никаква причина или пояснение, дори без обичайното извинение. Така започва романът "Не затваряй" от Монтрукио. Отначало историята изглежда като типична интрига за прелъстена и изоставена жена, но бързо взима драматичен обрат. Темпото на разказа се ускорява значително, защото той не се свързва с нея нито да се извини, нито да възобнови връзката им – единствената му цел е да сложи край на живота си и позвъняването служи като последна надежда.

Сюжетът напредва само чрез телефонния разговор в продължение на шест часа между двамата главни герои - Той, който мисли за самоубийство и звъни на жената, която все още обича; и Тя, която остава готова да направи всичко необходимо за неговото спасение. Разстоянието и гневът няма да я спрат – казвайки му сбогом би означавало загуба част от себе си. Намирането на смислени думи за поддържане на вниманието му става трудно предвид болката от миналото им.

Историята проследява нейното пътуване от Торино до Женева с часове разговор по телефона; те преминават през различни устройства – стационарни телефони до мобилни приложения. Жената съчинява истории и избягва болезнените моменти в опитите си да го отвлече от решението му. Читателят никога не разбира защо именно той провокира у нея така силна мизерия.

Непрекъснатият диалог ни държи в напрежение: „Не затваряй!“. С всяка прочетена страница расте нетърпението дали тя ще успее навреме или ще стигне до него в критичния момент.

Романът предлага много повече от стандартна любовна история; изпълнен е със страхове и тревоги, а финалът изненадва читателя с непредвидимостта си.
Монтрукио успешно пресъздава психологическото напрежение между героите — усилията й са насочени към убеждаването му да остане на линия до момента на пристигането ѝ при него. Любовта преодоляva желанието за мъчителен реванш.

Писателката умело представя света около самотността вследствие изоставянето и добавя интересен поглед върху динамиката между двамата персонажи без именуване — тя олицетворява истинската любов; той представлява неопределеността във чувствата им.

В интервюто Алесандра Монтрукио споделя как идеята зад романа идала натурално — вдъхновила се от ситуация със самотно чувство след раздяла: Какво ако човек поиска помощ? Дали яростта или любовта ще надделеят?

Разговорите помежду им винаги игнорират общия им минал живот - важното тук е настоящият момент - неговият живот зависи единствено от тяхната комуникация.
Тази жива картинка показва колко важна може да бъде истинската връзка независимо от трудностите около тяхната ситуация.
Двамата разговарят непрестанно относно всичко друго освен техните преживявания заедно предишните две години - все пак опасността заплашува живота му занапред превръща темата в второстепенно значение спрямо сегашната реалност.

Стилът ѝ е интензивен—с времевия контекст установен ясно с часовете—представлявайки борба срещу времето както физически така психически.
През цялото време липсват сцените с интимности между героя–фокусирала се единствено върху дълбокия копнеж вместо повърхностната привлекателност.
Музикалният фон играе роля в развитието—за писателката музиката сама по себе си носела душевност зад литературата ѝ.


По този начин "Не затваряй" предоставя оригинален поглед върху отношениятa межди половете-един роман пропит със сила...