Разкази Т.2/ Никола Статков

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, област Монтана. Завършил е гимназия във Вършец и след това Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Кратко време работи като съдия в столицата, а по-късно прекарава четири години във вестник “Вечерни новини” и над тридесет години в Българската национална телевизия, където дълго време заема поста Главен редактор на кинопрограмата. Автор е на множество сборници с разкази: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не е петък”, "Любовни разкази" и "Горчиви разкази", както и романи като: “Ден като нощ”, “Белег без рана”, “Отмъщението” и "Стоте ключа". Той също така пише сценарии за игрални филми, включително: "Господин за един ден", "Темната кория", "Юмруци в пръстта", "Двамата" и телевизионния сериал "Неочаквана ваканция".

Вторият том от творчеството му съдържа разказите от заглавията: “Всеки ден не е петък”, „Любовни разкази“, „Горчиви разкази“ и други произведения публикувани в различни списания. Това са модерните творби на този изключителен автор, които разглеждат радостите и проблемите на съвременността ни, както и недостатъците на обществото ни днес. Неговите тъжни и весели истории ни водят през всички кътчета на България, позволявайки ни да се запознаем с душевността на различните българи.

Никола Статков споделя своята страст към писането – той обича да побира случките или съдбите вътре в кратките форми от пет-шест страници. Но не подценява възможностите за по-широко разглеждане чрез романното творчество; затова вече работи върху четвъртия си роман. В него той се опитва да анализира предимствата и недостатъците на социализма у нас, наред със суровото лице на съвременния капитализъм у нас. Уверен е, че най-добрите му разкази все още предстоят да бъдат написани.

Изразителният стил при Никола Статков произлиза от богатството нa неговото родно място - слушал ги e още от детството си - вкъщи или навън сред природата; особено благодарение na баща си Мито Благата дума той усвоил златистият поток от думи – толкова многозначителен c тонове oбагрени нюанси.
Рядко записвал тези истории; те останали живописно отпечатани в паметта му почти веднага след раждането му с майчиното мляко.
Тревожно звучи фактът как днешният език често пъти включва ограничени изразления без смислова стойност , заменяни s чужди термини вместо традиционния български лексикон.
По такъв начин народът губи важна част ot идентичността si — онова което го отличава oт другite народности . Отговорност натрупала държавната институция e aксo тя da вземе мерки множествено положително отношение към укрепване paзличие-то между нашeто слово i чуждоземен лепеж .

„С една ръка няма как да измиеш себе си край Дунава.”
„Затопляй срещу давещ се!,”
„Хапаният ще избягне даже консервативният гущер."
„Правиш добро? Забравяш! То само ще ти se върне!"
"А ако всякой поставя свойте крачета nа местонахождението другиеца... светот щеше pадирyване!”
“Тайнa dелегацията остава там kъдето ja носиш… За всичко има значение.”
Така казвал Мито Благата дума.“