Разговарям с хората - жива съм

Една моя приятелка, която е поетеса, почти насила ме подтикна да се занимавам с журналистика. Когато човек като мен започва с поезия и след това става сатирик, трудно му е да приеме съдбата си: да интервюира различни личности с разнообразен характер и интелект, а понякога дори без него. И най-вече всички те – без изключение – тайно или явно се смятат за звезди...

Някои хора казват: "У нас няма такова животно като звезда." Те обосновават мнението си с обстоятелствата около нас - бедността и неуважението към артистите. През цялото време съм разговаряла предимно с интелектуалци и творци - артисти, певци, художници; имала съм срещи със специалисти от медицинската сфера, един железничар и дърворезбар... Всяка среща беше интересна; те бяха организирани по мое желание и съм благодарна за възможността да се запозная с толкова много хора – добри или не чак толкова. Защото именно тези опити ми дават усещане за живот и полезност.

Не успях да стана журналистическа "звезда", но все пак изпълнявам задълженията си сериозно до днешния ден.