Исак Нютон и научната революция

Историкът и биограф Гейл Е. Крисчънсън, два пъти номиниран за наградата Пулицър, е автор на множество изследвания, свързани с модерната астрономия и нейните основатели. Той отлично познава времето, откритията и живота на великия Нютон и майсторски представя както неговото научно величие, така и личните му недостатъци. През 1665 година, когато чумна епидемия принуждава Кеймбриджкия университет да затвори врати, младият тогава Исак Нютон се връща в родния си дом. Откъснат от суетата на академичната среда, той започва едно от най-значимите интелектуални начинания в историята на науката: работи върху формулирането на закона за гравитацията, развива висшата математика и прави революционни открития относно природата на светлината. След завръщането си в Кеймбридж бързо печели признание и името му остава запомнено завинаги. С буен характер и капризност Нютон без колебание използва влиянието си да заглуши критиците си и да напредне в кариерата си. Въпреки тези черти от характера му обаче те не засенчват блестящия талант на гения, който разширява границите на човешкото знание и оставя значителен отпечатък върху развитието на естествените науки до края на XIX век и дори до наши дни.