Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Смятам, че поезията е предназначена за поетите. Всеки автор сам решава дали да твори стихотворения или да остане завинаги от другата страна на невидимата граница между читателя и твореца. Самото присъствие в света на поезията носи удоволствие. Там изкуствените прегради се разтварят. От всички видове поезия, хайку най-много зависи от съавторството на читателя. Недоизказаността и свободните пространства между думите, където ехото предизвиква множество асоциации, предоставят огромни възможности на ценителя да прояви собственото си творчество като поет. Хайку не представлява просто истина споделена от автора, а всъщност е покана към читателя да достигне до свое индивидуално прозрение, което го отличава от други кратки форми. Често в хайку се представят два образа, чиято връзка понякога не може да бъде установена чрез интелектуален анализ или логика; единствено интуцията изгражда крехки мостове над тези пропасти и ни отвежда там, където всичко е свързано помежду си.

От опитите за дефиниране на тази форма ми харесва особено метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е затворена врата с открит облик". Знаещият оценява дълбочината зад външната простота на тези кратки стихотворения и намира неподозирано пространство за нови поетични вдъхновения.
Людмила Балабанова