Раздавачът на щастие

Книгата определено заслужава вниманието на читателя, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Лаура Ескивел успешно се вписва в традицията на латиноамериканската литература с характерната за нея страст и емоционалност, както и със склонността към буквализъм и свръхестествени елементи.

"Раздавачът на щастие" разглежда теми като голямата любов – едновременно споделена и обречена, отговорността и неуспеха да се справим с нея, миналото, смъртта и тяхното активно присъствие в настоящия живот. Основният акцент обаче пада върху сетивата: зрение, слух и глас; как те предават послания и провокират чувства. Сетивата генерират енергии, които "вибрират из пространството", а мислите преминават през тялото ни, разпръсквайки флуиди. Тези невидими сили оформят важните послания, които трябва да бъдат уловени от някого. Книгата подчертава значението им – въпросът е дали ще има приемник готов да ги разбере и преобразува в думи или образи. Най-голямата трагедия настъпва когато останат неизразени послания без никого да ги възприеме... Това води до разрив между желанията ни и начина по който говорим.

Главният герой - телеграфистът Хубило - символизира самия телеграф като начало на съвременната комуникация. Телеграфът представлява всякакви видове съобщения; той изпраща информация просто заради самото й съществуване. Но когато тези съобщения станат целенасочени или манипулирани, последствията са неизменни. Историята на Хубило всъщност показва наказание за намесата му в свободния поток от думи και желания. Той опитва да контролира всичко – превежда сигнали с надеждата те да достигнат точните адресати; убеден е че намерението зад общуването е ключово.

Въпреки усилията си обаче той пропуска гласа на собственото си дете при бедствието му; губи връзката със съпругата си в критични моменти дори няма контакт със собствения си вътрешен глас. Макар че успява да интерпретира чужди послания като свои собствени, той не може адекватно да разчете чувствителните сигнали от близките си хора.
Независимо от провалите му обаче остава вярването му във важността думите да предават любовта và откритост към света около нас… независимо кого или какво ще чуем.

Амелия Личева
(съкратено)
вестник Култура бр.44, 07 декември 2001