Готварска книга за дълголетници

* Лечебните качества на българското кисело мляко
* 100 рецепти с еликсира за дълголетие

Процесът на подкиселяване на млякото се осъществява чрез разпадане на лактозата (млечната захар) до млечна киселина, която предизвиква коагулация (сгъстяване) на белтъка казеин. Ферментацията се активира от микрофлората, съдържаща се в закваската - специфичните млечни бактерии лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Тези микроорганизми са характерни за българското кисело мляко, а неговата международна известност е благодарение на българския учен Стамен Григоров (1878-1945), родом от село Извор в района на Трън. Той учи естествени науки в Монпелие и след това продължава обучението си в Медицинския факултет в Женева. През 1903 г., докато работи като асистент при проф. Масол, Григоров публикува първите научни изследвания относно пръчковидния бактериален вид открит в киселото мляко, наречен тогава „латобактериум булгарикум". По-късно през 1908 г., Нобеловият лауреат Иля Мечников, занимаващ се с проблемите около стареенето, споменава този бацил във своя статия като „бактериум булгарикум - Григороф". При изучаването на бактериите за ферментиране на млякото той установява, че млечно-киселата пръчка е особено ефективна срещу патогенните бактерии и много други организми в червата. Именно той популяризира киселото мляко като ценна храна със здравословни свойства и способност да забавя процеса на стареене.