Със съкращения. Разкази

Тихомълком никога не спираше пред сергиите с мечти, защото майка му го беше научила да избягва това. Не се осмели и да посети сергията с фокуси, понеже го ужасяваха цилиндрите и магьосниците; представяше си как могат да го отвлекат и цял живот да вадят него от шапката вместо заек. Жената, предлагаща посадени сезони, имаше ужасен мирис, затова Тихомълком така и не успя да си купи една красива малка есен... С две думи, той обичаше да наблюдава хората, които пазаруваха сънища, и тайно се присмиваше на тях по начинa на детето - със злорадство. Защото малките деца сънуват прекрасни неща, докато тези възрастни изглеждаха тъжно.