Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не знае колко дълъг е пътят на пътечката до нейното върховно място."

Вероятно единствено авторката е наясно с разстоянието, което е изминала нейната пътечка, за да ни предостави висотата на своята богата, красива и благородна поезия. Тази поезия обединява цял свят и целия живот. Кръговратът на годините в своите промени и постоянство се разкрива пред нас в ярка палитра, изпълнена с топли цветове. С умело овладяно поетично майсторство авторката създава удивителни картини от детството и родната земя — нежния полъх на началото, зреещото семенце, дървото, което възниква благодарение на космическите усилия и след това постепенно се развива през вечните си сезони. В творбите ѝ можем да видим недовършени пътища — проправени от съня, простиращи се от изгрева до залеза; тънки и боси стъпки привлекателни отвъд хоризонта, които след това преминават през неизменните трансформации."
Антоанета Николова – поетеса и член на СБП и Световната хайку асоциация (WHA, Токио).