Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме част от този свят и съществуваме в него. Разбираемо е, че желаем да го преобразим според нашите идеали и мечти. Но в него живеят не само хората – тук са рибите, птиците, зайчетата, патетцата и много други животни. Не бива да забравяме и жабите, които както знаем от Йордан Радичков, са мрачни създания. И така:

• Ако светът изведнъж стане добър и справедлив, подобен на новогодишна елха потопена в уютност, то това ще означава, че ние сме извършили промяната.
• Обратно – ако всичко се трансформира в безкрайно тъмносиньо море с палави вълни около Арарат планина, значи рибите и морските обитатели са довели до тази промяна по свой собствен вкус за перфектния свят.
• Щъркелите пък биха превърнали небето в безкрайно лазурно пространство и щяха да летят свободно там като през нощните си сънища.
• Но ако сутрин се пробудим с усещането за хлъзгаво и мочурливо място покрито с гъста тръстика и миризма на гнили водорасли или сероводород (с неприятна смрад), то тогава трябва да приемем факта, че сме затънали дълбоко в блатото – до шията сред калната реалност на жабите.

И явно положението ни е критично!
Заради омагьосани принцеси!

В този роман черпя вдъхновение от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ от доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ми е хвърлял снежни топки просто защото няма сняг. Доктор Судзуки остава малко далеч от мен; въпреки това бих искал искрено да благодаря на всички природни стихии - особено на споменатите европейски и далекоизточни циклони.

Така че: изразявам своята благодарност!