Роксана: щастливата куртизанка

„Роксана“, последната творба на Даниъл Дефо (1660–1731), публикувана през 1724 г., се счита за първия английски роман, насочен към жени. Върджиния Улф коментира, че той и „Мол Фландърс“ съставят малкото произведения, които могат да бъдат наречени велики без никакво колебание. Темата е изключителна за своето време: свободата и независимостта на жените в контекста на поробването им от брака.

Интересно е каква е целевата аудитория на романа – със сигурност мъже също са го чели, вероятно основно мъже по онова време, но те може би са го възприемали като четиво с пикантни истории. За жените обаче той представлявал автентична феминистка позиция, написана от мъжки автор. Читателките не винаги можели напълно да се идентифицират с главната героиня, но безспорно подкрепяли идеите й относно правото на жената сама да управлява живота си, свободата при вземането на решения и стремежа към икономическа независимост и равенство с мъжете – концепции все още актуални днес.

По времето на публикацията историята за Роксана има само едно издание; второто идва след смъртта на автора. След това в различните версии започват да се появяват изменения - много непознати автори добавяли нови части към сюжета под влияние на разбиранията от XVIII век и предлагали морални уроци заедно с наказания подходящи за Роксана. През XX век възникнало схващането, че дописаните страници в изданието от 1745 г. всъщност принадлежат на Дефо поради стилистичната им близост до оригинала; тези текстове били масово печатани като завършек на романа. Вече обаче е установено, че този край също е измамен; той включва множество несъответствия и посочва датата 1742 г., когато Роксана supposedly починала — факт невъзможен за отбелязване от Дефо самия тъй като той бил починал 11 години по-рано. Поради тези причини добавеният текст не фигурира в споменатото издание.