Естествен и изкуствен интелект

Сергей Герджиков е преподавател по философия на науката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където работи във Философския факултет. Той е автор на 17 монографии, както и на множество статии, студии и доклади. Освен това е публикувал книги и антологии относно философията на науката, източната философия и дзен, като съставител, преводач и редактор.

Настоящото произведение представлява анализ на естествения и изкуствения интелект (AI). То разглежда какво всъщност е естествен интелект, представя различни теории за неговото изчисление, обсъжда ограниченията на AI и рисковете от смесването между виртуални концепции и реалността. Естествената интелигентност произтича от самата природа на живота с всички свои ментални аспекти; следователно тя не може да бъде симулирана извън този контекст. Границите пред AI са свързани с ограничението в компютърното пресмятане. Всяка жива форма притежава уникална интелигентност чрез своите структури, функции и поведение. Процесът на живот има собствена цел: той се стреми към самоопазване чрез борба срещу ентропията. От своя страна формите на AI са просто артефакти – неживи алгоритми за обработка данни без менталност или връзка с действителния свят; затова те често грешат, не разбират истината или лъжата, а вместо това генерират фикции и халюцинации. Няма как да се слеем с изкуствения интелект: той остава ненужен жив организъм в една виртуална среда. Реален остава единствено светът около нас – мястото където раждаме сме живели жизнен цикъл до смъртта си; невъзможно е да родим себе си или да преживеем такъв процес във виртуален контекст.