Обсадата на Кришнапур

Индия, 1857 година – времето на бунт, който заплашва да потопи британските колонизатори в кръв.

Робърт Флъри, син на един от влиятелните директори на Британската източноиндийска компания, току-що е пристигнал в Калкута. Той планира да посети гроба на починалата си майка и да подкрепи наскоро овдовялата си сестра. С цел да съчетае полезното с приятното, баща му е уредил добре платена задача за него - да напише за положителната роля на империята в развитието на местното население към цивилизация.

За нещастие обаче Индия е изпълнена с размирици и Флъри попада в обсадения пограничен пост Кришнапур, където се налага да защитава живота си със оръжие. Изолиран и непрактичен младеж, той среща глада, болестите и смъртта; но наред с тези ужаси опитва истинските трепети от приятелството и любовта.

Романът „Обсадата на Кришнапур“ черпи вдъхновение от реални исторически събития и резултат от задълбочени проучвания по архивни материали. Ирландският автор Дж. Г. Фарел описва многомесечна обсада в Лъкнау – период, който разлюлява Британската империя; текстът включва фрагменти от дневници и свидетелства на очевидци.

На този исторически фон писателят с удивително чувство за хумор и значителна образованост представя детайлно викторианското общество – неговите често абсурдни или дори миловидни порядки и вярвания, които все още намират отражение в съвременните спорове относно религията, медицината , науката и напредъка.

„Обсадата на Кришнапур“ е вторият роман от прочутата „Имперска трилогия“ на Дж. Г. Фарел. Публикуван три години след „Вълнения“, той получава наградата „Букър“ през 1973 година и се счита за едно от най-великите произведения във Великобритания през последната половина на ХХ век.

„Шедьовър отвъд всякакви категории: исторически роман, комедия нрави или история идеи – всичко това представлява „Обсадата на Кришнапур.”
„Кълъмбъс Диспач”

„Ако беше живял по-дълго време безспорно щеше да стане един от най-забележителните англоезични автори.”
Салман Рушди

„Напрежението комбинирано с финеса; хуморът до ужас; тънката граница между героизма и лудостта: рядко толкова разнообразни аспекти са балансирани така умело както тук при Фарел. Проницателността му далече надхвърля стандартите."
„Таймс” (Лондон)