Безпокойства и упование

В моята книга за съвременните българи открих определени паралели между тревогите на българската интелигенция през периода след Първата световна война и тези на днешните мислители в нашето общество. При разработването на нов текст, посветен на актуалните притеснения на интелектуалците у нас, осъзнах необходимостта първо да споделя свои лични размисли и чувства относно социалната среда – нещо като собствен опит. Считам, че разказът в мемоарен стил би могъл да бъде интересен и значим за определени среди в България.

Дълго време размишлявах върху местата, които познавам най-добре и където съм преживял както радости, така и горчивини; места, където съм се сблъсквал с доброто и злото. Най-важното пространство за мен е свързано с приятелството ми, размислите около музиката ми, темата за самоличността и идентичността – всичко това представлява основополагаеща част от живота ми като историк. Напълно естествено е моят разказ да завърши с рефлексия върху света ни – свят изпълнен с популизъм. Вярата в човешката доброта остава надеждата ми.