Нашите епистоларни скици от вчера

Спомените! Как бързо се отдалечават от нас.

Моментът и времето, в които са съществували, постепенно изчезват. В началото това става бавно, но с времето ускорението нараства; а ето че в момента, когато пиша тези редове, те летят като влак-стрела.

Сигурно всеки автор на спомени преминава през подобен процес. Или не?

Нека разгледаме какво време съдържат спомените в тази забележителна книга. Тя е специална, защото текстовете на автора са лични и интимни – изпълнени с тъга и носталгия, но също така със смес от възторг и гордост, а понякога дори с чувство за омерзение.

Те са написани с намерението да бъдат споделени лично в настоящето относно едно минало време, което няма да се повтори.

Книгата не попада под конкретен жанр; тя не представлява литературна проза, макар да съдържа литература. Не е суха статистика, въпреки че включва статистически данни. Не е мемоарна литература по своята същност , но притежава разкази-мемоари. И не представлява бюрократична документация; вместо това предлага важни документи. Всъщност тази книга е уникален Споменик - нищо друго освен ценен архив на паметта.