Житие и страдания грешнаго Софрония

Софроний Врачански е най-известен с преписа си на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, но неговият принос за духовното развитие на българите е значително по-дълбок. Животът на Стойко Владиславов, който става известен като Софроний, също така е изключително интересен.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ представлява първата оригинална новобългарска творба, в която врачанският епископ разказва за своите изпитания преди да се установи във Влашко през 1803 г. Тази творба беше публикувана в седем последователни броя на вестник „Дунавски лебед“, редактиран от Георги Раковски през 1862 г., а по-късно излезе и като самостоятелна книга под ръководството на Александър Теодоров-Балан.

Настоящото издание следва концепцията на сдружение „Българска история“, което цели да представя класически произведения по достъпен и модерен начин – този път акцентът пада върху едно от най-влиятелните произведения на българската литература от XIX век.

Книгата включва целия текст на „Житието“, допълнен с анализ от доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя разглежда творбата, нейните досегашни публикации и предоставя подробности относно биографията на Софроний Врачански.