Пръстените на Сатурн

„Възможно е, колкото повече се задълбочаваме в нашата работа, толкова по-неясен да става общият ни поглед върху света. Може би именно затова често объркваме увеличаващата се сложност на собствените си духовни конструкции с истински напредък в разбирането...” С тези размисли през август, месецът управляван от Сатурн, В. Г. Зебалд започва своята обиколка из графство Съфолк. Безжизненият и еднообразен пейзаж там служи като фон за песимистичната житейска философия на автора, който открива удивителни истории от миналото — разказва за гения на Томас Браун, краха на викторианските замъци и риболовните практики, живота на Джоузеф Конрад и невероятната любов на Шатобриан или нещастията около Суинбърн. Чрез синхронизацията между историческите линии, средата и паметта Зебалд акцентира върху катастрофалните последици от човешката намеса в природата. Така „Пръстените на Сатурн” се превръща в меланхолично литературно пътешествие из историята на упадъка както на културата, така и на природата; то е дълбок размисъл относно съдбата на цивилизацията.

Той е писател с уникална оригиналност — неговият глас остава незаменим и извънредно важен за съвременността.

Ню Йорк Таймс