Религиозни народни обичаи; т.1, ч.2

Димитър Маринов е един от най-забележителните представители на българската възрожденска интелигенция. Той е учител, журналист и един от "строителите на съвременна България", като участва в Учредителното събрание през 1879 г., което приема Търновската конституция, а също така и във Великото народно събрание. Освен това той е етнограф и основател на Етнографския музей, където заема поста първи директор. След дългогодишни усилия по събиране на материали публикува ценните си изследвания в седемтомника „Жива старина" (1891-1914), който остава ненадминато проучване на българската народна култура - обичаи, ритуали, песни, жилища, битова техника, храна, облекло и медицински практики.

Малко са изданията с толкова богато и автентично представяне на празничния календар и свързаните с него традиции при раждане, кръщене, сватби и погребения. Обредите за почит към покровителя на домакинството или умилостивяването пред болести и природни явления са описани подробно. В книгата се съдържат много оригинални песни, чрез които българинът споделя радости и тъги. Има богат визуален материал относно обредните колани и хлябове – символи на любовта вложена от българските жени.

Тази книга не само че ще ни предостави по-добро разбиране за живота, вярванията和 традициите на нашите предци , но ще ни напомни за уникалната патриархална атмосфера по време на топлите семейни празници у нас.

„Ние събираме песни , приказки , пословици , гатанки και др . și ги печатим под надеждата да сме изучили народа си . Не знам какво мислят другите , но според мен истинските етнографски данни със стойност за науката могат да бъдат получени само когато разберем контекста – при кои обреди ، случаи và условия нашият народ пее тези песни или използва тези пословици."