Десет перли от короната на България

Няколко дни преди Коледа се намирам във Виена. Разглеждам залите на впечатляващия Музей на изобразителните изкуства и търся древнобългарска светиня от IX век. Става въпрос за удивителното съкровище от Наги сент Миклош - малко селище, разположено днес в румънската част на Трансилвания. То представлява царски сервиз за празнични пиршества, включващ 23 кани, ритони и купи, всички направени от висококачествено злато и украсени с великолепни орнаменти и митологични изображения. Вероятно някога с него са се хранили хан Крум и хан Омуртаг, които присъединили тези територии към българската държава.

За съжаление в момента това съкровище е под реставрация. Вместо него обаче забелязвам голяма карта на Европа от IX-X век. В контекста на онова време имената на държавите не надвишават пръстите на едната ръка. Цялото западно пространство е окупирано от могъщата империя на франките, основана от Карл Велики. Испания и южните части на Италия попадат в пределите на огромния Арабски халифат, който се простира от Гибралтар до Дамаск. На север пък са стародавните владения на бъдещите австрийски императори Хабсбургите; всъщност по онова време Източната марка все още е управлявана от техните предшественици – Бабенбергите. Средна и Източна Европа са разделени между две мощни империи: източната Римска империя (днес известна като Византия) и България.

В наши дни България е малка страна със слабост спрямо Великите сили. Съвременният българин трудно може да си представи величествената държава, която се разпростирала от Карпатите до Черно море и покривала територии чак до Унгария – тогава Будапеща служела като граничен град между империите на франките и българските владетели; Буда принадлежала към земята на Карл Велики, а Пеща била под управлението именно тях.

Като историк и археолог аз знам всичко това прекрасно, но винаги е приятно да го чуеш потвърдено чрез чужди наблюдения сред красотата на един европейски град като Виена. Национализмът днес толкова силно влияе върху българското общество, че понякога дори историци започват да поставят под въпрос дали миналото ни величие действително e било реалност някога.
Така идва моментът историческите паметници да напомнят за древността.
Николай Овчаров