Съчинения в 15 тома Т.6: Самуил, Цар Български Кн.1 - Щитове каменни

Животът на цар Самуил, един от най-забележителните владетели на Първото българско царство, завършва по трагичен начин. В продължение на 45 години (969-1014) той е начело на българската държава: 28 години ръководи административната дейност и 17 години е самият цар. Той води постоянна и тежка битка срещу византийския император за запазване независимостта на народа си с такава решителност, че дори враговете му го описват като войнствена личност, която отдадено служи на родината и народа си. Цар Самуил цени политическата свобода – най-висшето благо за всеки народ – и не може да понесе страданията на своите 14 хиляди беззащитни войници; в тях вижда бъдещите мъки пред целия български народ.

Значението на цар Самуил в историята ни не се състои само в това, че защитава независимостта на България и удължава нейното съществуване почти половин век. То включва още факта, че през тези 45 години той успява чрез упоритата си борба с Василий II да възпита своя народ в духа на свободата, противопоставяйки се на разрушителното чуждо влияние. По този начин вдъхновява у хората силна ненавист към жестоката византийска власт - заслуга, която несъмнено допринася за запазването идентичността на българския народ по време на трудното византийско владеене. (Васил Златарски)