Вълшебни приказки от средновековна София (чаршията на златарите)

Приказките, които са събрани тук, произлизат от моето семейство. Далеч в миналото моите предци били златари от София, но по-късно били изгонени и се установили в Чеканчево. След Освобождението те се върнали обратно в касабата. Тези истории са предавани през поколенията - от майка на дъщеря и внучка, а последният слушател бях аз. Баба ми Светозара познаваше много стари разкази от времето, когато градът все още носел името Средец. Възприемана за неграмотна жена заради неспособността си да чете и пише на съвременен български, тя с лекота четяла църковнославянски и знаела литургиката наизуст. От нея научих житието на Св. Пимен и Св. Никола Нови, историята за Алексея Человек Божий, както и „Кървава кошуля“ и „Александрията“, плюс омилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Оказа се, че късновизантийските романи и поп Пею са били първоначалните ми вдъхновения като автор. Към тях добавям приказките, които сам съм обработил тук. В книгите си „Длета и ружи“ и „Вълшебните приказки от средновековна София“ представям занаятчийски фолклор – непочитан до момента от фолклористите. С това отдават дан към социалната група, откъдето произхождам; нейното духовно наследство става все по-ценно с времето за мен. И понеже останах единственият пазител на тази традиция και я ценя високо , реших да споделя тези невинни разкази с младото поколение без далечни спомени - може би ще обикнат града Средец – вторият Багдад.

Владимир Свинтила