Тишина през октомври

„Тишина през октомври“ е роман, който разказва историята на изкуствовед, чиято съпруга Астрид неочаквано го напуска след осемнадесет години заедно. Оставен сам в пустия дом, той се потапя в спомени и размисли относно миналото си. Връзката с Астрид, бракът им, децата и светският живот сред интелектуалната буржоазия в Копенхаген, както и пътуванията до Париж, Лисабон и Ню Йорк – всичко това му се явява под нова светлина с различни нюанси и поставя нови аналитични предизвикателства. Героят задълбочава саморазмислите си върху мотивите за поведението си като син, баща и съпруг. Изборът да няма диалог акцентира на настъпилата тишина в живота му и неговата самота. Темата за преосмислянето на миналото може да изглежда обичайна и позната, но тук тя е представена по уникален начин; езикът е ясен и точен, а стилът - изтънчен. Сравнението с Пруст и неговия поток на съзнание идва естествено без да засегне оригиналността на автора; насочва ни към момент, когато „окончателната присъда“ над героя все още не е произнесена.