Сказания за Ибн Пайко

Една от забележителните постройки в Скопие е Домът на Ибн Пайко, разположен близо до известния Камен мост над река Вардар. Ибн Пайко се обърнал към исляма, но след неговата смърт местните жители успели да организират християнското му погребение.

Македонската авторка Оливера Николова създава образа на прочутия скопски гражданин от XV-XVI век чрез съдбите на тримата главни персонажи в романа – Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко. Книгата разглежда оцеляването на християните под османска власт и различните проявления на добротата и любовта.

Ибн Пайко е уважаван занаятчия, който произвежда медни и сребърни изделия, а също така защитава интересите на християните пред османските власти. Той е женен за красивата Калия, която влиза в манастир веднага щом той е принуден да приеме исляма като знак за вярност към управляващите.

Ибн Байко представлява хитър мъж, който взема за жена смелата Тодора с надеждата да стане видна фигура в обществото; обаче през целия си живот той среща множество трудности.

Ибн Тайко пък е рибар и лечител. Той идва в града търсейки любовта си и я намира у туркинята Хатидже. Заради нея той решава да промени своята религия.

Историите за тримата герои биват разпространявани сред хората - първо из кварталите на града, после извън него и най-накрая навсякъде из Румелия.

Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ има историческа основа и представя впечатляваща картина на Скопие между XV и XVI век, романът всъщност се фокусира върху човешките съдби, страданията им, желанията им и любовната тематика както във мюсюлманския свят, така и в християнския по онова време. Това произведение разглежда влиянието на чуждите култури върху човешките отношения і едновременно носи модерен дух независимо от историческия контекст.