Тъй рече Виктор

Виктор се появи неочаквано и веднага започна да пише. Разбира се, това е метафора – всъщност аз просто натисках клавишите. Няма никаква мистерия в това; всеки, който създава поезия, знае как протича процесът. Тоест, може би изобщо не знае. "Някой диктува" е фраза на Андрей Германов, която поетите обичат да повтарят като че ли звездите им шепнат вдъхновение.

Когато Виктор дойде при нас с идеи и структури за стихотворенията си, той осъзна, че никой не чете дълги творби от десетина куплета в социалните мрежи - даже и аз самият. Затова реши да използва вътрешни рими и аз го подкрепих.

Творчеството му започна почти на шега: говореше за различни теми и четири години наред новото стихотворение се появяваше на компютърния екран в произволен ден и час – общо 62 произведения направо пред читателите.

След известно време Виктор така внезапно си тръгна както бе дошъл. Без всякакви мистерии или символика – просто разбрах, че няма да мога повече да пиша по този начин дори ако желая. Аз никога не се опитвам насила да съчинявам рими; оставям думите сами да намерят мястото си. И никога не разбирам напълно посланието на автора! Виктор беше едновременно безгрижен, саркастичен, злобен и понякога прекалено сантиментален; но винаги оставаше искрен човек. Много ми липсва моя приятел Виктор затова реших да споделя неговата работа в книга - надявам се тя да ви хареса.

Ох, неизменният въпрос - кой всъщност е Виктор?! Както казал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!" Така каза и Виктор...

Маргарита Петкова