В сянката на изгубения свят

Записки на един българин в Амазония

Среди оглушителния сутрешен шум от маймуни и цветни папагали, които обитават джунглата, изненадата идва с внезапно произнесената команда „Шаро, тук!”, която призовава някакво куче. Последвалото прегръщане е изпълнено с радостното възклицание: „И ти ли си българин, приятелю?”

За да се осъзнае колко много наши сънародници са разпънали платна по тези далечни земи в стремежа си към успеха - как цялата ни необятна планета със своите паралели и меридиани, континенти и острови за миг се свива до размерите на една шепа, наречена „сърце”. В него не спира да звучи нежният спомен за Витоша – най-високата планина у нас, и за Искъро – дълбокият поток...

Тази любов към малката балканска страна България остава ненадмината!

Анжел Вагенщайн