Молитва към човека. Антология

С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме обсъждали нищо друго освен поезия. Преди почти 50 години, около 1970-1971 г., основахме литературен клуб в Софийския университет между Юридическия факултет и Българска филология. Аз съм от Плевен, а той - от Ямбол. Постепенно се сближихме през диагонала на страната. Спомням си, че той беше един от главните инициатори на клуба, тъй като бързо привлече други талантливи ямболци – Димитър Кралев, който пък доведе Яръмов и Димитър Вълев; както и Недялко Вълев, все още разумен, но вдъхновено обсебен от поезията. Прекарахме около две години в този омагьосан свят на стиховете с срещи с хора като Далчев и други творци.

В определен момент Гошо спря да идва на нашите срещи; чух, че имал проблеми със зрението му. За кратко време бе успял да изгради значителна репутация в поетичните среди.

Както казах преди малко, съдбата ме заведе в Ямбол и веднъж го видях да върви по улица "Раковска". От едната страна държеше жена си за ръка, а от другата - детето си. Той вече беше напълно слепец и известният поет носеше титлата "Ямболският Омир" в мислите ми само при вида му – това е нещо ново за мен да споделя публично сега. Макар очите му да не виждаха повече света около него, душата му продължаваше да възприема красотата му до момента на нейното отплаване към небесата. Ямболският Омир остава най-забележителният ямболски поет и градът заслужава пак да го прочете — всъщност подобно важни фигури трябва да бъдат познати във всички населени места!
— Стефан Личев