Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“ е творба на Славе Гьоргьо Димоски, която той представя пред българските почитатели на поезията. Тази книга всъщност представлява продължаваща мистична поема за сътворението на света и човека от универсалната утроба. Темата ѝ за космогония напомня за класическите произведения на Милтън и дю Бартас, както и за нашия Светослав Миларов. Въпреки това, в контекста на постмодерната ера, към която принадлежи, тази работа черпи вдъхновение от разнообразие източници от всички краища на света. В началото се появява всепораждающото яйце на Брахма, което след това преминава в образа на Словото от Библията. Различни библейски фигури изплуват от хаоса при сътворението, но успяват да придобият индивидуални характеристики само временно сред бушуващата вселенска материя, преди да се разлетят обратно в нейния огнен мрак. Светът стремително върви към своето битие, но не спира да кипи и вряща. Противоречивият процес на човешкото раждане търси стабилна основа под краката си; обаче там открива един вихър. За кратко светлината, която е създадена с усилия, мигновено угасва. Актът на съзидание и разрушение се преплитат в общо движение подобно танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски владее майсторството над поетичното слово и знае как да ни завладее с него – потапяйки ни в собствените си силно въздействащи мечти. Смятам че такъв тип поезия липсва у нас или поне е крайно недостатъчна и нетипична. Необходимо е творчество , което смело да навлезе във философските бездни относно битието и опита да осмисли нашето присъствие с широка епичност . Предложената тук „Езиков триптих“, допълнена със стихотворенията „Каин“ и „Анабазис“, предоставя именно този вид поезия през една вече доста пропусклива граница сякаш за запълване собствените недостигвания . И тя комуникира с нас чрез разбираем общочовешки език , характерен за световните религии , обогатен със специфичните акценти нa балканската чувствителност , носещи своята нерафинирана страст.