Анхедония

Смъртта на всеки един от нашите татковци, независимо дали става въпрос за моя или твоя, всъщност представлява още една малка загуба за България.

Заради това не можех да се въздържа и написах тази книга.

Тя е посветена на нашата скъпа българска съдба.

Разказът е за онези хора светулки, без които светът би потънал в непрогледна мракота.

Те излъчват своята привидна анонимност... Тези личности не налагат собствената си светлина с егоистични намерения. Те осветяват тихо и почти незабелязано, защото техният блясък идва от душата им.

Това, което те са засели в сърцата ни, няма цена.

И именно в това „засаждане“ лежи тяхната тайна – героизмът им е тих, но мощен; той остава необходим както днес, така и завинаги – саможертвеният героизъм...

Да, този роман е посветен на тях.

Прочетете го.

И след това помислете.