Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е подтикнало, момче, да търсиш вълчи истории и да се ровиш из стари легенди?! Знам едно – там, където Господ е оставил следа, животът е започнал, а с него и мъката. Пустата черна скръб обвива душите на хората и ги измъчва до корен...

Такъв е животът – сякаш го записваш в тефтер, а той ти нанася удари като стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му спират в земята и те тегли назад като упорито магаре; ласкае те както жена и гледа право в очите ти, но зад гърба си вече има друг. Животът, мило мое, е хитро същество – докато си млад, двамата се смеете заедно, но щом остареш, оставаш сам със сълзите си. От детството до смъртта фитилчето ти гори неуморно; когато догори обаче - никой не знае дали ще направиш чудеса или просто ще избухнеш без предупреждение. Ако имаш силен характер през целия си живот сам ще палиш фитилите си; но ако сърцето ти не гори от страст – дори да бъдеш богат или могъщ – все пак враговете ще те преследват!