Владо Тодоров - генералът разузнавач

О.з. генерал-лейтенант Владимир (Владо) Тодоров Николов е роден на 30 август 1925 г. в село Мокрен, разположено в община Котел, Сливенска област. Завършва основното си образование в родното си място и продължава гимназията в Котел. Бил е активен член на Работническия младежки съюз (РМС), но по политически причини е изключен от училище. През 1943 г. служи като ятак на партизанския отряд „Съби Димитров“, който впоследствие получава името „Смърт на фашизма“. Заради това действие е арестуван, подложен на инквизиция и осъден на 15 години затвор. Освобождава се от Сливенския затвор след 9 септември 1944 г., след което става организационен секретар на РМС в Котел.

През 1947 година започва работа в контраразузнавателните органи на Държавна сигурност с местоположение в Бургас, Варна, Добрич и София. През 1952 г. завършва едногодишно обучение при КГБ, а през 1964 година - Академията за обществени науки в Москва. От 1965 година работи във външнополитическото разузнаване и през 1968 г., прикрит като консул във Франкфурт на Майн, заминава за задгранична работа във Федералната република Германия.

От1972 до1986г.е заместник началник ,а между1986г.-1990г.е ръководител Първо главно управление към Държавна сигурност . В периода след1976г.достига чин генерал-майор ,а през1985г.бива произведен генерален лейтенант.Той притежава множество български и международни награди.

През1992г.е осъден да излежи10 месеца лишаване от свобода по обвинение за унищожаването архивите свързани с писателя Георги Марков които са били държани от Държавна сигурност . Генерал Владо Тодоров играе важна роля като председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса още при нейното основание през1995година , а между2001–2012 годинae почетния председател .

Той е женат и има син, дъщеря както пет внучета .