Изповед

Лев Толстой, роден в благородническо семейство и загубил родителите си рано, участва в Кримската война и постига безпрецедентен успех като писател с творби като „Война и мир“ и „Ана Каренина“. На 51 години обаче той преживява дълбок духовен срив. В този критичен момент от живота си, известният руски автор поглежда назад и описва съществуването си като „безсмислено зло“.

В книгата „Изповед“ Толстой документира своето вътрешно преобразяване, което е напълно противоположно на предишните му ценности. Това есе за първи път формулира основополагащите идеи на новия светоглед на Толстой, който ще бъде повторяем през следващите десетилетия. То предоставя възможност на читателите да се потопят в мислите на един от най-великите умове в историята, а след това да излязат оттам променени и готови за ново начало.

През около две години живях по този начин и у мен настъпи промяна, която се бе подготвяла дълго време; тя винаги е била част от мен. Открих, че животът сред богаташкия кръг не само ми стана противен, но изгуби всякакво значение. Всички наши действия – разсъжденията ни, науката и изкуствата – започнаха да ми изглеждат детски прищевки. Осъзнах невъзможността да намеря смисъл там. Напротив, делото на работещия народ – тези хора създават реалния живот – ми се видя като единственото истинско нещо. И стигнах до заключението: смисълът на живота произлиза от истината; аз го приех напълно.