Война

В българската литературна история има малко произведения, които остават забравени повече от петдесет години. Една такава книга е романът „Война“ на Яна Язова.

Сюжетът на творбата се развива в контекста на важни и драматични събития от съвременната българска история – Втората световна война, кончината на цар Борис III, въздушните атаки над София, навлизането на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд. Литературните критици твърдят, че именно „Война“ е единственото (или поне едно от много малкото) произведения за половин век, което представя истинската картина относно установяването на властта на Отечествения фронт без идеологически манипулации.

След завършването си през 1946 година ръкописът дълго остава непознат за читатели и изследователи. Произведението прави своя дебют с откъси в списание „Летописи“ през средата на 90-те години, а настоящето издание под марката „Българска история“ е първото след почти две десетилетия.

Романът ,,Война‘‘ противопоставя двама стари приятели един срещу друг по време на бурния исторически период. Личната им история се преплита с обществените събития до момента, когато те стават неразривно свързани. След този момент разказът протича по драматичен и шокиращ начин; благодарение на таланта на Яна Язова читателят успява да усети ужаса и неизменността предстоящите събития.